Самота
Как ме завари самота -
разбита отвсякъде
и съм черна и зла...
Не умея да плувам
в този свят от лъжи,
в моя свят от проклятия.
Ти си вярна, добра,
даже стискаш ръката ми.
И си лягаш до мен
всяка нощ без претенции.
Нищо че съм люта и грешна,
че съм смешна и глупава.
Възприемаш ме всякаква.
Как ме завари самота,
откога си при мен,
с мълчалива присвитост
неусетно прегръщам те
и съм трудна въздишка
и съм бисер на дъното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
