Как ме завари самота -
разбита отвсякъде
и съм черна и зла...
Не умея да плувам
в този свят от лъжи,
в моя свят от проклятия.
Ти си вярна, добра,
даже стискаш ръката ми.
И си лягаш до мен
всяка нощ без претенции.
Нищо че съм люта и грешна,
че съм смешна и глупава.
Възприемаш ме всякаква.
Как ме завари самота,
откога си при мен,
с мълчалива присвитост
неусетно прегръщам те
и съм трудна въздишка
и съм бисер на дъното.
© Галя Николова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
