Как ме завари самота -
разбита отвсякъде
и съм черна и зла...
Не умея да плувам
в този свят от лъжи,
в моя свят от проклятия.
Ти си вярна, добра,
даже стискаш ръката ми.
И си лягаш до мен
всяка нощ без претенции.
Нищо че съм люта и грешна,
че съм смешна и глупава.
Възприемаш ме всякаква.
Как ме завари самота,
откога си при мен,
с мълчалива присвитост
неусетно прегръщам те
и съм трудна въздишка
и съм бисер на дъното.
© Галя Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
