23.10.2020 г., 8:04

Самота

739 0 1

/ на майка ми

за 85-та годишнина/

Сама осъмваш

Пладне

Пак сама замръкваш

                 Така е ден след ден

 

На портата и днес

отново никой не похлопа

не идват и не си отиват гости

                 Така е всеки Божи ден

 

Децата ти

отдавна са заминали

и път обратен рядко търсят те

                 Така е вече от години

 

Когато ти е ведро на душата

сама си песента подкарваш

и няма кой да те послуша

                  Аплодисменти не желаеш ти

 

Когато ти е тежко на сърцето

самотно сълзите преглъщаш

но няма с кой тъгата да делиш

                   Тишината задушава всеки стон

 

А внуците

през девет планини, в десета

побягнаха, късмет да дирят те

                   Къде ли ще осъмват ?

 

Домът, събиран с обич и лишения

е вече само бели четири стени

и лицата в телевизора

                   Ден след ден.....

 

Очакване със изгрева

преваля пладне и усещане за залез

Така догаря всеки ден

                   А вече и Живота

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Пелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...