Самота...
Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове...
Самотна лодка някъде отива -
оттатък хоризонта съкровен
и в Самотата за да е щастлива
е залезът избрала в този ден...
... А залезът е толкова вълшебен
в предверието нежно на нощта,
но всеки път към него непремерен,
дори красив, завърщва в Самота!...
Плющи в платната Слънчевият вятър
с последните реални светлини
и мами я копнежно Необята
в миража на оранжеви вълни...
Оставила един живот далечен
във спомените някъде назад,
тя Самотата в тази нежна вечер
приема като избор осъзнат...
... Във лодката Човек стоѝ на борда
загледан във безкрайното „Напред”,
а той, с душа мечтателна и горда –
възможно е дори да е поет –
потърсил е уют във Самотата
да мисли във изящни стихове́,
понесен към примамното „Нататък”
от много и различни ветрове́...
25.06.2021./Едно време в морето
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
