jollyroger (Коста Качев)
1543 16
Jun 25, 2021, 12:08 PM

Самота... 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
307 2 5

Самота...

 

В палитрата на залеза магично

размиват се изящни цветове...

Морето стене всеки миг различно

сподиряно от волни ветрове...

 

Самотна лодка някъде отива -

оттатък хоризонта  съкровен

и в Самотата за да е щастлива

е залезът избрала в този ден...

 

... А залезът е толкова вълшебен

в предверието нежно на нощта,

но всеки път към него непремерен,

дори красив, завърщва в Самота!...

 

Плющи в платната Слънчевият вятър

с последните реални светлини

и мами я копнежно Необята

в миража на оранжеви вълни...

 

Оставила един живот далечен

във спомените някъде назад,

тя Самотата в тази нежна вечер

приема като избор осъзнат...

 

... Във лодката Човек стоѝ на борда

загледан във безкрайното „Напред”,

а той, с душа мечтателна и горда –

възможно е дори да е поет –

 

потърсил е уют във Самотата

да мисли във изящни стихове́,

понесен към примамното „Нататък”

от много и различни ветрове́...

 

25.06.2021./Едно време в морето

© Коста Качев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??