Самота
Самотата се пръсна сред хората,
зажадняла за блудни слова.
И отричана, бедна и молеща,
тя сърцата ни подло скова.
Все се крие... Потайно излиза.
Не очаква, че всъщност – стърчи.
Синевата безкръвно пронизва
с острието на хладни лъжи.
Ти... Тръгни си. Вземи тишината.
Прегърни я... Извиках ви мим.
Не желая да бъда остатък...
на мълчания, скрити под грим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
