Violet_86 (Виолета)
215 4742
30.04.2024 г., 10:10 ч.

Самота 

  Поезия
284 4 9

Самотата се пръсна сред хората,
зажадняла за блудни слова. 
И отричана, бедна и молеща,
тя сърцата ни подло скова. 

 

Все се крие... Потайно излиза. 
Не очаква, че всъщност – стърчи. 
Синевата безкръвно пронизва
с острието на хладни лъжи. 

 

Ти... Тръгни си. Вземи тишината. 
Прегърни я... Извиках ви мим. 
Не желая да бъда остатък...
на мълчания, скрити под грим.

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че сте ме разбрали. Весели празници на всички и живи и здрави бъдете.
  • Хубаво е
  • "Самотата се пръсна сред хората,
    зажадняла за блудни слова..."💡
    Боже, колко си права!
    Вили!
  • Вили, хубаво е...
  • Така познато чувство, Вили. А толкова хора наоколо.
  • Силно, като вик в тишината.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви, момичета! Светли празници на всички пожелавам.
  • Самотата съпътства всеки, дори и да е сред тълпа от хора.
    Тя е състояние на духа.
    Бъди много щастлива през тези Светли Празници!
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??