Самотата се пръсна сред хората,
зажадняла за блудни слова.
И отричана, бедна и молеща,
тя сърцата ни подло скова.
Все се крие... Потайно излиза.
Не очаква, че всъщност – стърчи.
Синевата безкръвно пронизва
с острието на хладни лъжи.
Ти... Тръгни си. Вземи тишината.
Прегърни я... Извиках ви мим.
Не желая да бъда остатък...
на мълчания, скрити под грим.