Самотен е градът - Варна
Есента е мрачна и студена
И все напомня ми тъжното минало.
Листата жълти, земята зелена,
Морето бурно пак се е надигнало.
Варна – далеч си ти от мене,
Не чувам вече морското ти ехтене.
Не усещам под краката си пясъка,
Няма го и във водата на слънцето отблясъка.
Есента върна ми спомен тъжен от морския кей,
Там край да сложа исках, но чужд глас извика ми - Недей!
Миналото пронизва ме като вятъра силен,
Сълзите отприщват се като дъжда проливен.
Измива улици, но оставя спомени, знам ги наизуст,
В тез дъждовни дни градът е някак доста пуст.
В ранна вечер самотен е градът,
Обезлюден, сякаш всички спят.
Изглежда мрачен в сън унесен,
А морето пее своята тъжна песен.
Пее за минала любов на край обречена,
Любов изстрадана и от морето завлечена.
Липсва ми понякога моят роден град,
Липсва ми в центъра есенният листопад.
Но да се завърна, нямам сили, там
Сърцето си на планината аз ще дам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Кузмич Всички права запазени
