imperfect (Яна)
274 2097
19.05.2012 г., 1:00 ч.

Самотен хълм стърчи в далечината 

  Поезия » Пейзажна
751 0 10

 

Самотен хълм стърчи в далечината

 

 

 

Самотен хълм стърчи в далечината...

"Величествен е", казваш си с възхита,

но знаеш ли - той среща сам зората

и късно нощем взира се в звездите

 

все тъй самотен. Макове с утеха

обкичват му снагата каменлива.

Като за празник, с алена наметка,

оглежда се в реката сребросива.

 

И пак е сам... Орли над него бродят

за малките си плячка да открият.

Небесни широти навред обхождат,

от синевата с поглед се опиват.

 

А хълмът все си тъй стърчи в полето -

набръчкан старец с поглед, в Бога вперен.

И нему мъка крее у сърцето,

щурчови песни късно нощем пее...

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • Благодаря!
  • Пленяваш с думите.
  • Благодаря
  • Браво,Яна!
  • Ангел, Аспарух - искрено благодаря!
  • Много добро сравнение в последния куплет! Думите са използвани като бои, които изграждат цялата картина.
  • Видях твоя хълм... наистина е самотен...
    Хубаво пишеш!!!
    Поздрави!
  • Радвам се, че ти е харесало произведението, Елена! Поздрави сърдечни!

    Чо, винаги ми става безкрайно тъжно, когато случайно мина покрай някой такъв беден старец В очите на тези хора има толкова мъка, страдание, болка, стигаща до отчаяние... И винаги си поплаквам след това.
    Колкото до символиката - не си се излъгал, действително използвах природната картина и нейните багри, миризми и звуци, за да обрисувам чертите на един човек... Моите черти. Зад всяка дума стои важен етап от живота ми, белязал съзнанието и паметта ми завинаги. Поздрав!
  • ......
Предложения
: ??:??