Самотен хълм стърчи в далечината
Самотен хълм стърчи в далечината
Самотен хълм стърчи в далечината...
"Величествен е", казваш си с възхита,
но знаеш ли - той среща сам зората
и късно нощем взира се в звездите
все тъй самотен. Макове с утеха
обкичват му снагата каменлива.
Като за празник, с алена наметка,
оглежда се в реката сребросива.
И пак е сам... Орли над него бродят
за малките си плячка да открият.
Небесни широти навред обхождат,
от синевата с поглед се опиват.
А хълмът все си тъй стърчи в полето -
набръчкан старец с поглед, в Бога вперен.
И нему мъка крее у сърцето,
щурчови песни късно нощем пее...
© Яна All rights reserved.
