30.08.2022 г., 7:22 ч.
Самотен стих
220
0
0
Тъмни облаци слънцето скриха.
Но не вали.
Тревата зелена повехна и неокосена стои.
Голи дървета.
А под тях покривка от бледожълти цветя.
Лъч светлина, щом срещна очите твои.
Напразни надежди – за живот неживян.
Но не вали.
Тревата зелена повехна и неокосена стои.
Голи дървета.
А под тях покривка от бледожълти цветя.
Лъч светлина, щом срещна очите твои.
Напразни надежди – за живот неживян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Stanil Markov Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
