Aug 30, 2022, 7:22 AM

Самотен стих

  Poetry » Love
375 0 0

Тъмни облаци слънцето скриха.                                     

Но не вали.                                                                     

Тревата зелена повехна и неокосена стои.                                                                                                                       

Голи дървета.                                                                             

А под тях покривка от бледожълти цветя.                                                                                                                           

Лъч светлина, щом срещна очите твои.             

Напразни надежди – за живот неживян.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stanil Markov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...