Самотна идилия
441
0
0
Когато пиеш сам, светът те тъй гнети.
И ето ме голям, със хиляди мечти.
Но те се лутат в мен – бездомни, носталгични.
Преливат във рефрен. Стопяват се безлични.
Какво да правя с тях? Ще търся нов завой.
Опитвам да изляза от мъртвия покой.
Ще скачам, ще се боря със вещиците зли.
Дано и да успея във тези шумни дни.
Когато се събудя ще бъда свеж, щастлив.
Умората преборил и махмурлука див.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
