Самотна идилия

Когато пиеш сам, светът те тъй гнети.

И ето ме голям, със хиляди мечти.

Но те се лутат в мен – бездомни, носталгични.

Преливат във рефрен. Стопяват се безлични.

Какво да правя с тях? Ще търся нов завой.

Опитвам  да  изляза от мъртвия покой.

Ще скачам, ще се боря със вещиците зли.

Дано и да успея във тези шумни дни.

Когато се събудя ще бъда свеж, щастлив.

Умората преборил и махмурлука див.