30.07.2008 г., 9:26

Самотна свещ

1.2K 0 8
Една самотна свещ догаря в мрака...
Без болка, без обида...
просто вещ,
оставена безропотно да чака.
По този малък, нажежен фитил
обвити са пресъхнали мечти.
Над тях е пламъкът,
горещи нокти впил
и леещ восъчни сълзи...
Догаря тази свещ...
Сама...
Защо не сложих две?
Свещта е толкова самотна вещ...
Защо ли я запалих въобще?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...