9.04.2009 г., 1:53 ч.

Самотната вълчица 

  Поезия » Друга
793 0 4

Самотната вълчица

вътрешно крещи,

плаче горчиво

с кървави сълзи,

но пред другите мълчи,

прикривайки всяка своя болка

и опитвайки се  да я превъзмогне.

Но когато е сама,

вие срещу кръглата луна,

проклинайки злата си съдба.

 

Тя търси  още своя вълк-единак

с надеждата, че ще го срещне пак,

но той изгубен е в нощната тъма,

а тя - пленница на огромната тъга.

Безкрайно сама

на една скала,

вперила поглед надолу към бездната,

изгубила вече надеждата

за всичко красиво на този свят

и предпочете смъртта.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??