Самотната вълчица
Самотната вълчица
вътрешно крещи,
плаче горчиво
с кървави сълзи,
но пред другите мълчи,
прикривайки всяка своя болка
и опитвайки се да я превъзмогне.
Но когато е сама,
вие срещу кръглата луна,
проклинайки злата си съдба.
Тя търси още своя вълк-единак
с надеждата, че ще го срещне пак,
но той изгубен е в нощната тъма,
а тя - пленница на огромната тъга.
Безкрайно сама
на една скала,
вперила поглед надолу към бездната,
изгубила вече надеждата
за всичко красиво на този свят
и предпочете смъртта.
© Богдана Маринова All rights reserved.
... а не - не и тая нощ... не е изгубен в нощната тъма... 