yotovava (Валентина Йотова)
2512 20991
4.10.2023 г., 14:51 ч.

Самотни дворчета пред зимата 

  Поезия » Философска
380 3 8

САМОТНИ ДВОРЧЕТА ПРЕД ЗИМАТА

 

Аз много думи не изрекох,

в неверни мисли се препънах.

Познавам глухите пътеки –

превзети от татул и тръни.

 

Тресчици дялках за подпалки –

не смогнах огън да запаля.

Оставащите дни са малко –

над хълма слънцето прева̀ля.

 

Но сякаш есента е пазва,

в която кротко да се сгуша,

ветрецът притчи да разказва –

ухаещ на тамян и пушек,

 

на дъжд и прегоряла слама,

на бобец и на прясна питка,

в селце със спомена за мама –

де мракът е натирен скитник.

 

Където не успях да стигна –

защото вечно нямах време.

Впиши ме, Боже, в свойта книга,

душата ми преди за вземеш!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??