Oct 4, 2023, 2:51 PM

Самотни дворчета пред зимата 

  Poetry » Phylosophy
642 3 8

САМОТНИ ДВОРЧЕТА ПРЕД ЗИМАТА

 

Аз много думи не изрекох,

в неверни мисли се препънах.

Познавам глухите пътеки –

превзети от татул и тръни.

 

Тресчици дялках за подпалки –

не смогнах огън да запаля.

Оставащите дни са малко –

над хълма слънцето прева̀ля.

 

Но сякаш есента е пазва,

в която кротко да се сгуша,

ветрецът притчи да разказва –

ухаещ на тамян и пушек,

 

на дъжд и прегоряла слама,

на бобец и на прясна питка,

в селце със спомена за мама –

де мракът е натирен скитник.

 

Където не успях да стигна –

защото вечно нямах време.

Впиши ме, Боже, в свойта книга,

душата ми преди за вземеш!

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??