12.03.2014 г., 21:56 ч.

Самотник 

  Поезия » Друга
371 0 0

Усмивката от детството ми взеха
и пуснаха ме без възторг в света.
Нахлузиха ми скъсаната дреха
и казаха, че мога да летя!

От първото пиянство изтрезнявах,
събуждах се от първия си сън.
За пръв път аз живота опознавах
и взимах си уроците отвън!

Увяхваха след мене цветовете,
които тъпчех аз по своя път.
Ний всички бяхме като зверовете,
когато строго в клетките ги спрат...

И тъй започнах да си нижа дните,
живота гледах с черни очила.
При мен се надпреварваха бедите,
самотността при мене бе дошла!

Аз гледах как се мотаха нещата
и лъкатушех по незнайния си път...
От неизвестното се тровеше душата,
не знаех дните ми къде ще спрат!

О, на кого душата да покажа,
и мъката  с кога да споделя?!
Аз вътре трябва чарковете си да смажа
и чак тогава и аз ще летя!


  1950г. Първомай

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??