Mar 12, 2014, 9:56 PM

Самотник

  Poetry » Other
520 0 0

Усмивката от детството ми взеха
и пуснаха ме без възторг в света.
Нахлузиха ми скъсаната дреха
и казаха, че мога да летя!

От първото пиянство изтрезнявах,
събуждах се от първия си сън.
За пръв път аз живота опознавах
и взимах си уроците отвън!

Увяхваха след мене цветовете,
които тъпчех аз по своя път.
Ний всички бяхме като зверовете,
когато строго в клетките ги спрат...

И тъй започнах да си нижа дните,
живота гледах с черни очила.
При мен се надпреварваха бедите,
самотността при мене бе дошла!

Аз гледах как се мотаха нещата
и лъкатушех по незнайния си път...
От неизвестното се тровеше душата,
не знаех дните ми къде ще спрат!

О, на кого душата да покажа,
и мъката  с кога да споделя?!
Аз вътре трябва чарковете си да смажа
и чак тогава и аз ще летя!


  1950г. Първомай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...