Ще бъда сам и ще вали.
(Отново в себе си затворен).
И ще се проклинам през сълзи,
задето никога не те заслужих!
Телефонът скъп не ще звъни,
най-ценното - поезията в него.
И един клавиш под име "Изпрати",
който да натисна нямах смелост!
А ти ще си щастлива.
(Там някъде далеч от мен).
Мечтата моя не се сбъдна
и живея мъртъв - без ковчег!
В бурните вълни ще се удавя,
опитвайки да стигна пак до теб.
Като поезията, която не прочете -
написана от най-самотния поет!
© Калоян Калинов Всички права запазени