Anita765 (Ани Монева)
297 11768
27.08.2010 г., 9:19 ч.

Самотникът 

  Поезия
784 0 17

Той никога не подаряваше цветя,

пристигаше със тихите си стъпки.

Във шепите не носеше дори мечта

и в тишината шиеше си кръпките.

 

Той никога не влизаше във кръчма,

самотен вечер пиеше по сто ракия.

В душата сбираше по наръч съчки,

казваше, че сухото във тях е орисия.

 

Той никога не разговаряше високо,

в очите криеше неказаните думи,

не се усмихваше ни тясно, ни широко,

с крака си ровеше нападалата шума.

 

Той никога не каза своето си име,

все по-често вярваше, че е безимен.

По-малко виждаше небето в синьо,

мислеше, че то над него ще се срине.

 

Той никога не търсеше, да не изгуби,

по сивия таван не си измисляше звезди.

Звънец ако звънеше, щеше да се чуди.

Тогава самотата щеше да го заболи.

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Представих си самотника, описан великолепно от теб!!!
    Прегръдки!!!
  • с много тъга в душата прочетох този твой стих, Ани...
    тъжно и въздействащо...и така самотно...
  • много хубав стих
    Поздрав!
  • много самотно и хубаво
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
  • Прекрасен стих, но финала просто е невероятен!!! Натъжава!!!
    "Той никога не търсеше, да не изгуби,
    по сивия таван не си измисляше звезди.
    Звънец ако звънеше, щеше да се чуди.
    Тогава самотата щеше да го заболи."


  • Поздравления и от мен!
  • Жив и пълнокръвен образ, нарисуван с пастелна тъга.Поздраи от мен!
  • Хубаво и тъжно!
  • Толкова е силно!Самотата е най лошото нещо.Прегръдки миличка.
  • Хубаво е, но ми се ще да имаше и някаква светлинка в тунела...Всеки има нещо, което да го крепи- твоя отговор на това, Ани.
  • "Той никога не търсеше, да не изгуби,
    по сивия таван не си измисляше звезди.
    Звънец ако звънеше, щеше да се чуди.
    Тогава самотата щеше да го заболи."

    !!!* БОЛИ!
  • Мили ми Арихо, самотата е естествено състояние на духа, човек не е самотен само когато е влюбен. И тъй като влюбеността не е вечно състояние, тя - самотата си се проевява с различна сила. Така както с различна сила се проевява любовта. Има и безнадеждна самота - нея съм се опитала да пресъздам...
    Има и друга:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=179378
    Има градивна самота, тази, която е необходима на творците.
    И още, и още... Дълга тема, която не е обект на коментари в полето под стиховете.
  • Прекрасно пресъздаден образ!
    Поздрав!
  • ... а в Душата му звън - сто самотни звънчета
    и Луната отвън - през комина не свети...
    Най-самотната Самота - желаната...


  • Той никога не търсеше, да не изгуби...

    Нищо по-самотно!
    МНОГО!
  • Тихо прочетох.И тихо тръгвам след него !...
    Впечатли ме!
Предложения
: ??:??