И тази нощ сама заспивам.
Леглото ми е празно и студено.
И ако може самотата да напива,
то моята вино червено е,
което бавно ме опива, но не може
дотолкова да замъгли ума ми,
че на копнежите по тебе край да сложа
и да те изтрия от мечтите и съня ми.
И тази нощ сама заспивам
в прегръдките самотни на леглото,
с един въпрос то нежно ме завива:
Защо ли те обичам? Просто е - Защото!
© Мая Попова Всички права запазени
Бъди все така вдъхновена!