И тази нощ сама заспивам.
Леглото ми е празно и студено.
И ако може самотата да напива,
то моята вино червено е,
което бавно ме опива, но не може
дотолкова да замъгли ума ми,
че на копнежите по тебе край да сложа
и да те изтрия от мечтите и съня ми.
И тази нощ сама заспивам
в прегръдките самотни на леглото,
с един въпрос то нежно ме завива:
Защо ли те обичам? Просто е - Защото!
© Мая Попова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
