Самотно занимание
Самотно занимание
Вали, вали… не спира –
през душата ми, та в ходилата чак,
а Ризата ми все на сухо се препира -
на камък в спечен речен бряг.
Зная – Бог избира где да напоява.
До сами коритото подгизна,
а в него – ни капчица, ни влага…
пере ли се на сухо риза?!
Все чакам знак, че веч е побеляла.
Опитах да я съдера – от нея да излитна –
себе си продрах, а тя остана цяла…
та я попитах любопитна:
„С какво сукно си затъкана,
с каква боя си – та не избеляваш?
А тя: „Душа съм, не – премяна –
Божието няма как да разрушаваш,
от мен излиза се веднъж,
и до Заника си, все ще ме переш…
все тъй – до следващата „ръж”,
Спасителко – чиста ще ме облечеш”
Вали, вали, а все по-вехна,
не съм река, но търся тучен бряг.
Облак, като врата ще се открехне –
Ризата си да спасявам пак!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
