11.03.2010 г., 14:39 ч.

Самоубиецът 

  Поезия
510 0 4

 

 

Отсреща малкият си тръгва вече...

Тревожни стъпки цепят тишината...

Отвън  се суетят... А той – обречен,

замаян, се е проснал пред вратата...

Отвън пазачите шептят смутено,

а тези от килиите ги псуват...

Момчето става бледо и студено

и има чувството, че вече плува...

Отвън говорят... Нервно чакат джипа...

Мотаят се... Един на друг си пречат...

Опитва някой пулса да напипа,

но все едно е за момчето вече...

Отвън утихва... лампите догарят...

И някой със парцал кръвта изтрива...

- Дано до утре пак да го докарат!,

се молят живите...

И пак заспиват...

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??