Самоубиецът
Отсреща малкият си тръгва вече...
Тревожни стъпки цепят тишината...
Отвън се суетят... А той – обречен,
замаян, се е проснал пред вратата...
Отвън пазачите шептят смутено,
а тези от килиите ги псуват...
Момчето става бледо и студено
и има чувството, че вече плува...
Отвън говорят... Нервно чакат джипа...
Мотаят се... Един на друг си пречат...
Опитва някой пулса да напипа,
но все едно е за момчето вече...
Отвън утихва... лампите догарят...
И някой със парцал кръвта изтрива...
- Дано до утре пак да го докарат!,
се молят живите...
И пак заспиват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
