11 мар. 2010 г., 14:39

Самоубиецът

673 0 4

 

 

Отсреща малкият си тръгва вече...

Тревожни стъпки цепят тишината...

Отвън  се суетят... А той – обречен,

замаян, се е проснал пред вратата...

Отвън пазачите шептят смутено,

а тези от килиите ги псуват...

Момчето става бледо и студено

и има чувството, че вече плува...

Отвън говорят... Нервно чакат джипа...

Мотаят се... Един на друг си пречат...

Опитва някой пулса да напипа,

но все едно е за момчето вече...

Отвън утихва... лампите догарят...

И някой със парцал кръвта изтрива...

- Дано до утре пак да го докарат!,

се молят живите...

И пак заспиват...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...