Mar 11, 2010, 2:39 PM

Самоубиецът

  Poetry
668 0 4

 

 

Отсреща малкият си тръгва вече...

Тревожни стъпки цепят тишината...

Отвън  се суетят... А той – обречен,

замаян, се е проснал пред вратата...

Отвън пазачите шептят смутено,

а тези от килиите ги псуват...

Момчето става бледо и студено

и има чувството, че вече плува...

Отвън говорят... Нервно чакат джипа...

Мотаят се... Един на друг си пречат...

Опитва някой пулса да напипа,

но все едно е за момчето вече...

Отвън утихва... лампите догарят...

И някой със парцал кръвта изтрива...

- Дано до утре пак да го докарат!,

се молят живите...

И пак заспиват...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...