20.11.2007 г., 15:22 ч.

Самовглъбяване... 

  Поезия » Друга
1334 0 27
 

 

Оголените зъбери в пространството,

на необятните ми песъчливи дюни...

Забулват в непотребност постоянството,

до втръсване вгорчено помежду ни...

Тъгуващият вятър на разплатата

проплаква бездиханно в тишината...

Прекършвайки крилете на забравата,

в пророчеството ражда се обрата...

Покълват страховете непрокудени,

отявлени предвестници на болка...

Посяват вопли стъпките изгубени,

вклинявайки следи... до изнемога...

Пречистващото, тихичко вглъбяване

разнищва напластено себелюбие...

Преражда се... всецялостно отдаване,

надраснало и студ и... безлюбовие.

Но тъмното... все тъмно си остава,

в пролука на безвремие се стича...

С импулси обезчувствени предава

доверието спящо... и се врича

в бездетните олющени придатъци

на овехтелите кървящо болни чувства...

От минало, забравено... остатъци,

навяващи горчилка... до безвкусие.

...

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??