Самун Любов и четвъртинка Щастие...
Самун Любов и четвъртинка Щастие...
/по Борис Бударин/
Един небръснат, див човек
пред фурната стоеше,
залитащ и заекващ... Пек
отвътре го гореше...
Прекрачи прага. Вдигна прах.
Витрини го замаяха.
Подпрян на белия тезгях,
той беше вече в Рая...
С паричките си бе готов
и рече го на части:
- П-п-п-подайте ми с-с-с-самун Любов
и ч-ч-ч-четвъртинка Щастие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени