7.08.2007 г., 15:01 ч.
Сашко
Съдбата рано те отне от мен.
На тридесет и три години.
А бях на двадесет и пет...
живота трябваше да продължи...
Живот ли, та какъв живот,
във миг един отнел ми всичко?
Във час незнаен всичко променил,
а заслужавах ли това, кажи ми?
Сега, след толкова години,
аз още спомням си онази нощ,
когато чаках те във мрака, до зори,
когато сам не се завърна...
При мен пристигна със смъртта,
зловеща, мрачна, и злокобна,
ако можех живота ни да променя,
бих променила само онази нощ... съдбовна...
А беше толкоз млад... Ненаживян.
Неизжадуван. Несънуван.
Мъжествен, силен, във разцвет...
Смъртта хареса те, и взе ми...
Аз още помня твойта нежност,
която, без да свидиш, ти дари ми,
без да пестиш ни любовта,
ни думи святи и неповторими...
Остави с мене нашите деца...
Остана ледено леглото...
Не ме пожела дори смъртта.
Остави ме с живота да се справям.
Останала без сълзи, без очи,
да страдам, моля, без утеха.
Утехата ми беше ти...
Но няма кой при мене да те върне.
Понякога сънувам те до мен,
ръка протягам за да те докосна,
шептя: "Любими... Сашко..." но... уви,
и е студено, и е празно... всичко в мен...
Аз знам, че винаги си с мен,
следиш отгоре всяка моя стъпка,
че си доволен и възнаграден,
че може и за малко, но бях твоя.
Животът - вярно е, че продължава...
но за това се иска сила...
може би аз дълго ще живея...
Но знаеш, че си в мен и съм щастлива...
1997г.
На тридесет и три години.
А бях на двадесет и пет...
живота трябваше да продължи...
Живот ли, та какъв живот,
във миг един отнел ми всичко?
Във час незнаен всичко променил,
а заслужавах ли това, кажи ми?
Сега, след толкова години,
аз още спомням си онази нощ,
когато чаках те във мрака, до зори,
когато сам не се завърна...
При мен пристигна със смъртта,
зловеща, мрачна, и злокобна,
ако можех живота ни да променя,
бих променила само онази нощ... съдбовна...
А беше толкоз млад... Ненаживян.
Неизжадуван. Несънуван.
Мъжествен, силен, във разцвет...
Смъртта хареса те, и взе ми...
Аз още помня твойта нежност,
която, без да свидиш, ти дари ми,
без да пестиш ни любовта,
ни думи святи и неповторими...
Остави с мене нашите деца...
Остана ледено леглото...
Не ме пожела дори смъртта.
Остави ме с живота да се справям.
Останала без сълзи, без очи,
да страдам, моля, без утеха.
Утехата ми беше ти...
Но няма кой при мене да те върне.
Понякога сънувам те до мен,
ръка протягам за да те докосна,
шептя: "Любими... Сашко..." но... уви,
и е студено, и е празно... всичко в мен...
Аз знам, че винаги си с мен,
следиш отгоре всяка моя стъпка,
че си доволен и възнаграден,
че може и за малко, но бях твоя.
Животът - вярно е, че продължава...
но за това се иска сила...
може би аз дълго ще живея...
Но знаеш, че си в мен и съм щастлива...
1997г.
© Мила Нежна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тежко е, прегръщам те с обич...
-
Господи, Мила-разплака ме ...каква си само...не очаквах такава МЪКА да се е спотаила в душичката ти!
Усещам обаче някак си ,че ти си силна и смела жена и се справяш умело с превратностите на живота-няма как,тя самата съдба те е научила-нали?Поклон пред паметта му!!! -
Откровено! Силна си, бъди!
-
Силна си!
-
Поклон!!!
-
Извинявам се, но не става ли въпрос за любим, а не за дете...
-
Разплака ме...
Поклон! -
!!!
Преживяла съм го! Бях малко по-голяма... Мъката е ужасна,но децата ни дават силите да продължим. Поклон пред паметта му! А на теб ти желая сили, много сили!
Прегръщам те, Миличка! -
!!! Изненада ме със това!
-
Поклон!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
