Съдбата рано те отне от мен.
На тридесет и три години.
А бях на двадесет и пет...
живота трябваше да продължи...
Живот ли, та какъв живот,
във миг един отнел ми всичко?
Във час незнаен всичко променил,
а заслужавах ли това, кажи ми?
Сега, след толкова години,
аз още спомням си онази нощ,
когато чаках те във мрака, до зори,
когато сам не се завърна... ...