Сбогом
Няма да ме срещаш повече,
днес за последно си ме видяла,
споменът за мен някоя вечер
ще се изгуби като сянка бяла.
Оставя ме пролетта млада и зелена,
лятото горещо, зимата студена,
оставя ме цялата безкрайна вселена –
оставя ме паметта ми заблудена.
Напускат ме последните капки
в тяло без дъно, голо и бедно,
дойде ред да свалим шапки –
да си кажем сбогом за последно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
