Обичах те, и раните от теб,
не вярвам скоро да зараснат.
Ще дойде пролет, но цветя,
в душата няма да пораснат.
Ще се наметна със тъга,
ще се изкъпя във сълзите,
и само спомена за теб,
се блъска като сляпа птица.
Ще падне мрак, ще стане тихо…
Ще грейнат хиляди звезди…
Но сляп и глух ще съм за всичко,
ще парят само две сълзи.
© Красимир Тенев Всички права запазени