19.01.2017 г., 14:00  

Сбогом

1.1K 1 6

СБОГОМ

 

Дали съм много влюбен в тебе аз? –

Това те най вълнува тебе днеска.

Очите ти – с отблясък на елмаз,

събуждат ли у мен любовна треска?

И май че няма смисъл да отричам,

то всъщност теб единствено обичам,

ала това не бива да узнаваш,

за да не ми се подло подиграваш!

И затова ще крия занапред,

че ти за мен си смисъл и утеха,

че само с теб възможен е успеха,

че ти причина си да съм поет!

И... да, обичам те безкрайно много,

ала не искам с теб да бъда!... Сбогом!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Остър завой на финала, интересно!
  • Толкова мистично "сбогом", ми звучи - с теб съм, но съм лош и ще те накажа.
    Майсторе, дълбокосмислените ти коментари винаги са били внушителни.
  • Да, така е.
    За пръв път някой разглежда мое стихотворение, от гледна точка на литературната теория. Това ми харесва.
  • Хареса ми и съдържанието. Началото започва с въпроси. (Там повторенията на местоимененни форми имат роля и на пълнежи) После следва неохотното признание/отговор на въпросите и на края изненадващото тежко решение, което на пръв прочит ми се стори малко загадъчно. Явно е породено от опасение за липса на взаимност.
  • Много благодаря.
    И се радвам, че формата Ви е харесала.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...