Сбогом
Хартиени истини плачат в очите ми.
Рисуват мастилено поглед студен.
Облечени в тяло, мечтите ми
затръшват вратата пред мен.
Неканено времето стиска ме
(привидно участник в игра).
Крещи да бягам от твойто неискане,
което нелепо нарекох съдба.
Безплътни тичащи спомени.
"Ще тръгвам" шепне всяка сълза.
Устни простенват, отровени.
А "сбогом" е само поредна лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
