Хартиени истини плачат в очите ми.
Рисуват мастилено поглед студен.
Облечени в тяло, мечтите ми
затръшват вратата пред мен.
Неканено времето стиска ме
(привидно участник в игра).
Крещи да бягам от твойто неискане,
което нелепо нарекох съдба.
Безплътни тичащи спомени.
"Ще тръгвам" шепне всяка сълза.
Устни простенват, отровени.
А "сбогом" е само поредна лъжа.
© Ирен Попова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
