Sep 3, 2010, 6:25 PM

Сбогом 

  Poetry
710 0 6

Хартиени истини плачат в очите ми.
Рисуват мастилено поглед студен.
Облечени в тяло, мечтите ми
затръшват вратата пред мен.

Неканено времето стиска ме
(привидно участник в игра).
Крещи да бягам от твойто неискане,
което нелепо нарекох съдба.

Безплътни тичащи спомени.
"Ще тръгвам" шепне всяка сълза.
Устни простенват, отровени.
А "сбогом" е само поредна лъжа.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??