2.10.2021 г., 22:40

Сбогом, мнима душа

642 0 0

Довиждане, скъпо момиче!
Не! Сбогом ти казвам сега!
Достатъчно тичах, кокиче,
към твоята мнима душа.
 
Достатъчно плаках за нещо,
което бе пълна лъжа...
Любов и вечеря на свещи?
След тези копнежи горя.

Ще помня добрите моменти
и дните, в които узнах,
съзрях и поставих акцента
на всичко, което видях –

на твоите мили очички,
на твоята нежна любов,
в която разтапяше всички
до болка с копнежа суров.

Довиждане, скъпо момиче!
Когато си тръгнеш, плати
за моето мъжко „Обичам!“
и просто отивай си ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...