Сбогом, топлина
606
0
0
Напускам бащиното огнище,
изхвърлям се на социалното бунище.
Обръщам гръб на майчината милувка,
посрещам Живота-Ад със целувка.
Някак жестоко погубвам се пак.
Раждам се нов, свиреп вълк-единак.
Детето, майко, дето роди на есен,
пее нежно на убиец песен.
Не чувства, не диша, замира в нощната тъма,
причаква скрито, с маска на градска грозота.
Следи за пощальона на любовта.
Такъв минава ли по улиците на смъртта?
Човеко немеещ, не гледай така, та това е твоята съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Всички права запазени
