12.06.2011 г., 17:43

Сбогуване

562 0 0

 

 

Сбогом, мой дом, моя крепост и топло гнездо!

Днес се разделям

завинаги с теб, може би.

В чуждия град ще очаквам аз вече добро -

сред непознати,

сред хора с различни съдби.

 

Сбогом! Не знам ще те видя ли някога пак!

Тука оставям

най-свидното мое дете.

Боже, закриляй го и  дай му някакъв знак

да оздравее

и пак да разпери криле!

 

А аз оттам ще се моля, ще мисля за Теб.

Дай ни, Боже, свойта милост

и свят благослов!...

Днес ще обвия сърцето си в траурен креп.

Сбогом, мой град, мой дом

и свидно гнездо!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...