12.06.2011 г., 17:43

Сбогуване

560 0 0

 

 

Сбогом, мой дом, моя крепост и топло гнездо!

Днес се разделям

завинаги с теб, може би.

В чуждия град ще очаквам аз вече добро -

сред непознати,

сред хора с различни съдби.

 

Сбогом! Не знам ще те видя ли някога пак!

Тука оставям

най-свидното мое дете.

Боже, закриляй го и  дай му някакъв знак

да оздравее

и пак да разпери криле!

 

А аз оттам ще се моля, ще мисля за Теб.

Дай ни, Боже, свойта милост

и свят благослов!...

Днес ще обвия сърцето си в траурен креп.

Сбогом, мой град, мой дом

и свидно гнездо!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...