Сбогом, мой дом, моя крепост и топло гнездо!
Днес се разделям
завинаги с теб, може би.
В чуждия град ще очаквам аз вече добро -
сред непознати,
сред хора с различни съдби.
Сбогом! Не знам ще те видя ли някога пак!
Тука оставям
най-свидното мое дете.
Боже, закриляй го и дай му някакъв знак
да оздравее
и пак да разпери криле!
А аз оттам ще се моля, ще мисля за Теб.
Дай ни, Боже, свойта милост
и свят благослов!...
Днес ще обвия сърцето си в траурен креп.
Сбогом, мой град, мой дом
и свидно гнездо!
© Славка Любенова All rights reserved.