Сбогуване
Целувам лъчите
на слънцето...
След миг те угасват
на моите устни
в капки - оранжево злато.
Изпивам безкрая
на морскозеленото,
и то се разтваря
в очите ми,
в сълзи - смарагдови.
Прегръщам последния порив
на бриза...
Уморен, той притихва
в косите ми
с морска въздишка.
Изпращам деня,
забързан по пясъка...
Той свойте следи ми дарява
и кани
да тръгна след него...
Оставам...
сама със шепота на мислите
в неразчертаните полета на нощта,
да хвана дързък лунен лъч,
докосвал нежно мойто тяло,
след туй, понесена от приливна вълна,
да бързам, за да стигна някой,
отминал плахо моята врата,
отхвърлил чувство, още неживяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
