19.02.2015 г., 23:01 ч.  

Сбогуване 

  Поезия » Любовна
515 2 6

Трима стоим на перона –

аз, ти и твоят приятел.

С тебе играем на „чужди”.

Думите празни се ронят

като в посредствен спектакъл...

И на кого ли е нужен?

 

Тя, любовта, не го иска!

Стържеш по навик със зъби

част от бъркалка навярно...

Всичко изглежда без смисъл…

Лъсва халката ти скръбно –

вече е жълт светофарът.

 

Цял месец само в червено

грееха ярко лъчите му...

В нас все по-силно гореше

тази любов забранена!

Толкова  истинска,чиста,

колкото беше и грешна!

 

Толкова жива, нетленна,

колкото бе невъзможна!

И ослепели, пресичахме

дръзко и непозволено,

стъпквайки словото Божие...

Господи, ще ни простиш ли?...

 

Колко я тровихме с ревност…

А се оказа безсмъртна!

С колко горчилка я хранихме…

И любовта разярена

ни прикова там, на кръста –

между дълга и желанието…

 

Ще издържим ли?... Страхувам се!

Чувстваш ли как се пропуква

здравият скелет на разума? –

Тя, любовта, тържествува!...

Строго изсвирва кондукторът.

А светофарът омразен

 

блясва зелен – влакът тръгва.

Нямаме никакво време

да си променяме ролите.

И колелата изскърцват

бавно и тежко по релсите…

Като вериги каторжни.

 

Окаменяваш ме с поглед.

Как да извикам „Лек път!”?

Да изкрещя „Ще те чакам!”?

И да заплача не мога!

Плаче единствен дъждът.

Светят сълзите му в мрака…

 

Сбогом!


 

Албена Димитрова

 

10.1989.

София.


 

 

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно! ♥
  • За някои произведения си мисля "Добре, че мина през редактирани"!
  • Мили приятели, благодаря ви! Почувствали сте точно това, което и аз чувствах, когато писах стихотворението. Беше много отдавна, но го публикувах сега. Пожелавам ви любовта ви да бъде щастлива, не като моята. Бъдете здрави и Бог да ви закриля!
  • Греховната любов скрита от погледа на другите измъчва душата, но свети вече жълт светофар и на пръста блести халката."И да заплача не мога"
    Това е ! "Сбогом" Истинско!
  • Браво, Анабел, браво!
    Намерила си начин да преодолееш декламаторската интонация и въпреки класическата стъпка, стихът ти звучи като естествен говор. Това особено ми харесва. Няколко пъти го прочетох, за да доловя особеностите на изказ и структура.
    Без стряскащи метафори и самоцелно оригиналничене си постигнала огромен ефект и въздействие.
    Дано спрат тук повече читатели!
  • Винаги сбогуването предизвиква някакви дълбоки чувства:
    "И любовта разярена
    ни прикова
    голи на кръста -
    между дълга и желанието.
    Чувстваш ли как се пропуква
    здравият скелет на разума?"
    Поздравление за новата творба, колкото и разочарования да ти е донесла
    най-истинското е съхранила! Хубава вечер!
Предложения
: ??:??