Трима стоим на перона –
аз, ти и твоят приятел.
С тебе играем на „чужди”.
Думите празни се ронят
като в посредствен спектакъл...
И на кого ли е нужен?
Тя, любовта, не го иска!
Стържеш по навик със зъби
част от бъркалка навярно...
Всичко изглежда без смисъл…
Лъсва халката ти скръбно –
вече е жълт светофарът. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up