Сбогуване
Заплакала е гъдулка-душица
в силна ми, мъжка десница,
че ще е вече вдовица.
Че вече десница отмаля
и мъжката сила преваля.
Свирните стават тъжни, протяжни.
Не сбират за хоро и закачки.
Прощава се свирач с гъдулка,
както мъж със свидна булка.
Оставя ѝ свирни-дечица
и тежка, мъжка сълзица.
Та ѝ ръча-заръча:
от деца да се не дели!
Където и да иде,
да свири тез свирни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
