Заплакала е гъдулка-душица
в силна ми, мъжка десница,
че ще е вече вдовица.
Че вече десница отмаля
и мъжката сила преваля.
Свирните стават тъжни, протяжни.
Не сбират за хоро и закачки.
Прощава се свирач с гъдулка,
както мъж със свидна булка.
Оставя ѝ свирни-дечица
и тежка, мъжка сълзица.
Та ѝ ръча-заръча:
от деца да се не дели!
Където и да иде,
да свири тез свирни!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
