13.01.2018 г., 18:18

Сбогуване

910 0 2

Tи каза че си тръгваш в сряда
и в погледа прозираше тъгата
Ти знаеше че ние сме безсилни
да преобърнем хода на съдбата 

 

посегна да помилваш Ти лицето ми
сълзите ми попиха във ръцете Ти
защото знаехме че няма да се видим
и аз не можех да приема че е края

 

Ти каза че си тръгваш в сряда
аз нямах сили да ти кажа сбогом
макар да знаех че оставам сам
Ти не ми каза че ще е завинаги

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...