13.01.2018 г., 18:18

Сбогуване

911 0 2

Tи каза че си тръгваш в сряда
и в погледа прозираше тъгата
Ти знаеше че ние сме безсилни
да преобърнем хода на съдбата 

 

посегна да помилваш Ти лицето ми
сълзите ми попиха във ръцете Ти
защото знаехме че няма да се видим
и аз не можех да приема че е края

 

Ти каза че си тръгваш в сряда
аз нямах сили да ти кажа сбогом
макар да знаех че оставам сам
Ти не ми каза че ще е завинаги

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...