Сбогуване
Юли заспива, притваря клепачи,
с лавандулови залези в съня си отлита.
Уморени са дните му - волни ездачи,
нетърпелив дъждът потропва с копита.
Свели поглед, слънчогледите мургави,
до вчера нагиздени със златни лъчи -
за житата тъгуват, за нощи светулкови,
сред стърнищата даже мъглата тъжи.
Пръхне земята, уморено въздиша...
ще си тръгне Юли, с чар, в сенокос,
натоварил бали на своята рикша
ще помаха усмихнат, все тъй русокос.
Ще останат птиците по смълчаните синори,
ще прелитат тук-там на малки ята.
Ще сплита слънцето кукурузени кичури,
земята след оран, ще гасне в жарта.
Изпръхтя вятърът, впрегна го Юли,
за последно с мълния озари небеса,
гмурна се в облаци, сред дъждовните кули:
"Догодина се връщам, ще е пак веселба!".
31.07.2022г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
