Сбогуване
Юли заспива, притваря клепачи,
с лавандулови залези в съня си отлита.
Уморени са дните му - волни ездачи,
нетърпелив дъждът потропва с копита.
Свели поглед, слънчогледите мургави,
до вчера нагиздени със златни лъчи -
за житата тъгуват, за нощи светулкови,
сред стърнищата даже мъглата тъжи.
Пръхне земята, уморено въздиша...
ще си тръгне Юли, с чар, в сенокос,
натоварил бали на своята рикша
ще помаха усмихнат, все тъй русокос.
Ще останат птиците по смълчаните синори,
ще прелитат тук-там на малки ята.
Ще сплита слънцето кукурузени кичури,
земята след оран, ще гасне в жарта.
Изпръхтя вятърът, впрегна го Юли,
за последно с мълния озари небеса,
гмурна се в облаци, сред дъждовните кули:
"Догодина се връщам, ще е пак веселба!".
31.07.2022г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав пейзажен стих! Поздравления, Теодора!
-
Ех че с хубаво посвещение си изпратила този златокоско, Теди! Много образно и картинно, с живи, въздействащи образи! Юлска приказка за големи! Браво!
-
Много ми хареса.
-
Красиво! Аз също харесвам и есента.
-
Много е хубаво, Теди! Тъжно сбогуване, но с много любов...
-
Много е хубаво! Въпреки, че е пейзажно, прилича на сбогуване с любим човек.
-
Довиждане, юли, очакваме те отново.следващата година. Хареса ми, Теди. Аз все си мисля, че и други месеци си имат своето очарование. За разлика от повечето хора, аз харесвам и златната есен.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
